Винаги съм бил убеден че съм карък. Още от малък ми се случват редовно някакви глупости. Не са някакви феноменални събития достойни за филм, но са малки ежедневни гадости. Днес излезнах за работа по-рано да мога да си платя парното, чаках рейс 45 мин. и ми се падна счупен на който шофьора слизаше няколко спирки под ред да му клати пследната врата докато се затвори. Може да изглежда безобидно дори смешно, но аз стисках юмруци в рейса и се молих тайничко да не превъртя и да не скоча да удуша някой!

Народа е казал отдавна – “Малките камъчета обръщат колата”. Надявам се да не обърна и аз скоро моята. Омръзна ми да съм малък ежедневен карък!