За рейсаджийките

Винаги са ми били интересни момичета (рейсаджийките), които се лепят отпред на автобусите от градският транспорт да си говорят с шофьорите. Намирам го за странен феномен в българската действителност. Момичетата в повечето случаи са симпатични, но винаги млади (16-30г) с видимо по-скромен произход и образование. Опитвам се чисто по логичен път да установя причината да ходиш до дадена спирка, да чакаш “твоя шофьор” и да водиш безкрайни разговори за маршрути, коли и спортните събития от деня.

Най-странното в случая е че, качването отпред е забранено, разговорите с “водача” също и недай си някоя баба да се обърка да се качи отпред, ще получи майни поне до девето коляно, а за рейсаджийките, не само че няма проблеми, но и са привилегировани – могат да пушат с шофьора и да говорят по радиостанцията.

Едни от най-високите заплати в общественият сектор, прекрасно и бързо обслужване и винаги чисти и топли автобуси.

Да живее градсият транспорт!

Петък е

Днес е последният петък на януари 2008. Времето над София от с?утринта беше ясно, и макар и не много топло беше доста приятно с напеклото слънце. Работният ден премина спокойно в бъзици и закачки с колегите с постоянно висене на камарки за лафче. Дадоха ни заплатите чакани с почти месец закъснение, перфектни условия за напиване в петък вечер.

Вечерта завърши с тази гледка…

Странно е че при всички тези условия, аз се чувствах супер тъпо и мизерно цял ден. Както казва шефът ми – “Животът есложен и многопластов!”. Да са ни честити всички последни петъци на месеца!