19 Февруари
19. Февруари, черна дата за българската история. Днес стават 136 години от обесването на Васил Левски.
Един ден, в който времето винаги трябва да е люто и студено, да показва как майка България тъжи за сина си.
Така както беше и днес!
19. Февруари, черна дата за българската история. Днес стават 136 години от обесването на Васил Левски.
Един ден, в който времето винаги трябва да е люто и студено, да показва как майка България тъжи за сина си.
Така както беше и днес!
Тази вечер, канейки се да си хапна за вечеря 1 сандвич, към мен се приближи един леко почерпен джентълмен, молейки ме да му услужа със скромната сума от 50 ст.
Каза ми директно – “Момче няма да те лъжа, ще ги дам за пиене!”. Мисля че ако всички се научат да казват истината, даже и да е неприятна, може света около нас да стане малко по-добър.
Да живее истината!
Винаги са ми били интересни момичета (рейсаджийките), които се лепят отпред на автобусите от градският транспорт да си говорят с шофьорите. Намирам го за странен феномен в българската действителност. Момичетата в повечето случаи са симпатични, но винаги млади (16-30г) с видимо по-скромен произход и образование. Опитвам се чисто по логичен път да установя причината да ходиш до дадена спирка, да чакаш “твоя шофьор” и да водиш безкрайни разговори за маршрути, коли и спортните събития от деня.
Най-странното в случая е че, качването отпред е забранено, разговорите с “водача” също и недай си някоя баба да се обърка да се качи отпред, ще получи майни поне до девето коляно, а за рейсаджийките, не само че няма проблеми, но и са привилегировани – могат да пушат с шофьора и да говорят по радиостанцията.
Едни от най-високите заплати в общественият сектор, прекрасно и бързо обслужване и винаги чисти и топли автобуси.
Да живее градсият транспорт!
Днес беше чудесна слънчева, спокойна събота. Чудесен повод за малка разходка до Борисовата.
Мислех си че днес може да е един кротък и спокоен ден…
Оказах се излъган обаче…
Почна се още сутринта с две коли, които се блъснаха под прозореца ми точно в 07:12.
Чудя се каква е тази държава всички са състезатели …
Не ми оставаше нищо друго освен да затворя прозореца за да заглуша споровете на шофьорите и пак да легна да поспя.
След това вече напът за работа към 09:30 ма Орлов мост минаха 3 линейки подред в едната посока и полицейски кордон в другата …
Естествено това си е ежедневие за тази част на града…
Просто се замислих, … не може ли един ден да е тихо и спокойно … да ги няма колоните коли по Иван Асен от рано сутрин… забързаните и назлобени хора пресичащи на червено … малко по тихо и спокойно да е … хората да се изчакват да не се бутат … съседите да се поздравяват…
Искам малко по-спокойно и приветливо ежедневие … не повече…
А сега е още обед …
не знам до вечерта какво още може да се случи…