Archives

Благодаря на всички посетители!

В последните 2 дена се случи нещо, което изобщо не съм го очаквал! Това, което написах за безумията в Слънчев Бряг (Бетонни градини), е било прочетено десетки пъти повече от средните посещения на ден в блога ми.

За това искам да благодаря на всички, които са го прочели и които са надникнали в профила ми. Няма значение дали хората са съгласни с мен или не, факта че филма на Генка Шикерова е разбунил духовете, търси се, коментира се е по-важен от всичко останало. Промяната започва с вдигане на шум, разбунване на духовете и обсъждане на проблемите!

А какво означава всичко това за мен и за блога ми искам да покажа със следната графика със статиските на посещенията.

blog_stats

Archives

"Бетонни градини" или как българския туристически бранш се нокаутира сам!

Още като разбрах, че ще излъчват филма “Бетонни градини” по BTV за презастрояването във Слънчев Бряг ми стана много любопитно. Темата ме интересува доста и даже мислех да пиша по въпроса преди 2-3 години още (към края на 2009-та всичко е по-кошмарно), но нито имам добрия изказ и познания, нито ми остана време да събера материал, но си мислих да направя едно дълго писание подкрепено със снимков материал. Моята идея беше да го кръстя “Бетонни плантации”, а плантации, защото все едно има някаква страст да се “отглежда” бетона там, колко повече, толкова по-хубаво, май това е девиза на всички “бизнесмени” там. За това с нетърпение очаквах да видя филма на Генка Шикерова.
Очакванията ми се сбъднаха горе-долу на половината, филма се опитва да е безпристрастен и скрива все пак част от грозната действителност. Интересното в случая е писмото, което са получили в BTV, в което се реагира остро от повечето големи организации в туристическия бранш у нас. Мисля, че това беше върха на показността, че тези агенции се интересуват само от едно нещо и това е печалбата, колкото се може повече и колкото може по-скоро, нищо друго няма значение!

Искам тука да отправя няколко въпроса, които макар и да са като глас в пустиня, все пак ще ги споделя.

Обръщам се към всички председатели на туристически организации, тяхни членове и поддръжници, хората които са застанали зад това протестно писмо към BTV.
Някой от вас да се е разхождал скоро продължително време пеш през Слънчев бряг?
Да сте минавали през “курорта” в петък или събота вечер?
А да сте минавали през курорта пеш през централните улице в събота или неделя около 6 сутринта?
Мислите ли, че Слънчев Бряг прилича изобщо на “курорт” или това че е алкохолен, сексуален, нарко и престъпен център и събирателно място за всякаква деградирала младеж от Европа не ви притеснява, стига да носи пари и да има приходи за някои хора?
Какво става с хотелите, които имат запълване под 20% и, които със сигурност ще затворят след някоя година? Може би ще видим разрушен хотел, само и единствено за да се построи друг по-голям на негово място?
Не мислите ли, че е крайно време да има някакви регулации, да се спре абсолютно всякакво строителство в жалък опит да се спаси поне нещо от “курорта”?

Темата може да продължава така до безкрай, но резултата ще е пак един и същ. По интересното в случая е, че туристическия бранш се нокаутира сам и си нанесе сериозен удар, нещо което и 10 филма по темата не биха постигнали. Без да е излъчен филма, те вече протестираха и се оплакваха показвайки колко са жалки и колко надълбоко в раната бърка материала na BTV. Вместо да застанат зад телевизията, да кажат че са съгласни и абсолютно не приемат безумията в Слънчев Бряг, че биха се борили за промяна, те показаха абсолютно ясно, че значение има само печалбата. Нито мнението на хората, нито това че децата няма къде да отидат да си играят, нито реномето на България в чужбина. Докато от бетонните плантации може да се извлече полза, това е единственото, което е от значение.

Искам да благодаря на туристическия бранш в България, който се показа и се нокаутира публично по този начин, показвайки че в България няма да има нормален туризъм, нито морски, нито културен и исторически, нито планински, нито балнео, нито какъвто и да било, докато не си променим първо мисленето!

Archives

Стратегия за културен туризъм в България

Доста интересна се оказва нашумялата и приета наскоро стратегия за развитие на културен туризъм в България. Като идея звучи много добре, ама на практика нещата не седят така. Ще е жалко, ако само това разбират под културен туризъм управляващите в момента и ако мислят, че само с една стратегия и разделяне на региони ще се решат всички проблеми.

Тук има една интересна статия във Дневник.

Новината в сайта на министерството на културата http://mc.government.bg/newsn.php?n=1655 и самата стратегия в .doc формат http://mc.government.bg/images/Resume%20-%20Cultural_tourism_new_version.doc

Отдолу са описани регионите, кои са заедно с малко пояснения. Повече информация може да се намери на горните връзки.

Райони за културен туризъм

1. Велика София

Включва столицата като град – домакин на артистични прояви, фестивали и изложения и с богато културно наследство. На запад районът обхваща територията до границите със Сърбия и Македония.

2. Долината на царете

между Стара планина и Средна гора, където има много значими паметници от тракийско време. Нуждае се от добро експониране на историческото и етнографското наследство, както и от съвременна инфраструктура и реклама.

3. Възрожденският град

е районът на Велико Търново, Габрово, Шипка, който може да привлича главно български туристи. Идеята е да се развият музеите, да се правят повече изложби, целта – туристите да правят по-дълги престои.

4. По бреговете на Дунава

Замисълът е да се използва голямата европейска река, около която да се организират събития с международно значения. Целта е посетителите да имат стимул да обикалят и градовете наоколо или да отсядат за почивка. Плевен и Русе са културните и административните центрове на района.

5. Каменно сърце

Името е избрано за Сливен и Стара Загора, а се залага на възможностите, които предлагат минералните извори. И тук се очакват главно български туристи.

6. Старите столици

Целта е Плиска, Преслав, Мадарският конник, който да се превърне в своеобразен център, и Шумен да привличат повече туристи и за по-дълго време.

7. По бреговете на Черно море

Идеята е да се разнообрази туристическият пазар и да се насърчават летовниците по морето да пътуват и из вътрешността на страната.

8. Странджа планина

Тук с голям потенциал е екологичният туризъм. Организирането на интересно събитие би могло да привлича посетители.

9. Мечът и кръстът

или археологическият комплекс Перперикон, който може да се превърне в център за културен и балнеологичен туризъм.

10. Пловдив и Римската империя

Център тук е Пловдив, като предложението е да се увеличат изложбите и събитията, които да са интересни за повече чуждестранни туристи.

11. Портата на Родопите

Акцентът тук е върху зимния туризъм заради курорта Пампорово, но центърът е Смолян и целта е да се представят спецификите на района.

12. Големите планини

Лидери в зимния туризъм остават курортите Боровец и Банско, но те могат да се използват и през другите сезони. Това може да стане с организиране на специални събития.

13. Вкаменената гора

включва Белоградчишките скали и е между Враца и Видин. Засега районът е с локално туристическо значение, но би могъл да привлече повече посетители при по-добра инфраструктура.

Archives

BigPicture* малко размисли за големите снимки

Като човек, който се занимава с фотография винаги съм обичал да гледам снимките си на голям екран, на по-голяма резолюция. Така възриемането е по-добро и въздействието от кадрите е било по-силно. За това от край време се дразня, че снимките онлайн по медиите винаги са били малки. Къде заради (съмнителни) опасения да не бъдат “откраднати” кадрите, къде заради дисково пространство и трафик, а някъде и заради малките резолюции на мониторите.

От около година се наблюдава осезателна промяна в тази логика. Всичко започна с онлайн изданието на The Boston Globe – Boston.com, които започнаха да публикуват снимки от важни световни събития с размер 1000 пиксела под името BigPicture (идеолог на проекта е Алън Тейлър), нещо необичайно за онлайн медии. В повечето случаи кадрите са от световните агенции, което гарантира великолепно качество и уникална гледна точка. Популярността на BigPicture е толкова голяма, че много други медии взеха да копират този модел, който е даже и тоста близък визуално.

Такива проекти са примерно – The Sacramento Bee – The Frame, Daily Mail (нямат обособен проект, вмъкват ги в новините), The New York Times – Lens Blog.

От скоро време има такива проекти и при нас, като началото беше поставено от – Дневник – BigPicture. Разликата тук е, че Дневник разчита на фотографи на медията, а не на кадри от световни агенции, което е хубаво, защото се показват снимки свързани с България предимно. Странното е, че се показват и кадри на други фотографи без да има ясна схема как става това. Интересно е също, че проекта се подкрепя от Phtosynthesis, като не виждам каква е подкрепата – да са раздали техника на фотографите ли, според мен това си е чиста реклама и използване на мястото на сайта. Другият популярен проект в България пак е на Икономедиа – Capital.bg/crop, къде снимките са показани като съдържание към блог.

Може би все още има какво да научим от големите медии, но хубавото е че и по нашите сайтове се показва чудесна фотография.
В Бъдеще ще спечели този който показва още по-голяма по-качествена и по-разнообразна фотография. Дано медиите са разбрали, че това е правилния път и е много по-добре отколкото страха за авторски права, малките снимки и водните знаци по тях.

* Заглавието е взаимствано от The Big Picture – Boston.com

Archives

Зоопарк София*

Предното ми посещение в софийския зоопарк беше преди около 5 години. Въпреки съпровождащата ме детска еуфория и положителни емоции, в мен оставаше горчивото усещане, че нещо в заобикалящата ни действителност не е както трябва. Сега при последното ми посещение – 5 години по-късно се надявах, че нещата са се променили към по-добро, ако не много то поне донякъде, най-малко и заради многото осиновители на животни. Сравнението и със зоопарка в Берлин, който посетих преди 13 години, също изобщо не е в полза на нашата зоологическа градина.

Първото и най-силното впечатление за покъртителната бетонна действителност. Нямам представа по чий проект е правено, но със сигурност адски много усилия трябва да са положени, за да се сътвори нещо толкова грозно. Със сигурност нашата зоологическа градина може да кандидатства за най-грозната в света, което е жалко.

Малко снимки за илюстрация

снимката води към още няколко кадъра

След грозната бетонна действителност, следващото което прави ужасно впечатление е адската задушлива миризма в сградите където се разглеждат животни и отвътре, комбинирано с летните жеги навън това се превръща в доста екстремно преживяване. Трудно ми е да повярвам, че на такова място няма аспирация, все пак сме 21в.
Интересно впечатление ми направи табелите — не хранете животните, които са на всяка клетка буквално и напълно констрастиращи със будките за семки, пуканки и всякакви други сладки работи, павилионите пълни със зрънчота, чипсове, всякакви други вредни гадости и стигнем до кръчмичката – При мечката където може да си поръча човек пържени картофи с кебапчета. Явно разчитат само на добрата воля и на възпитанието на посетителите за да не хранят животните, нещо което се е доказало че не работи при нас!

Като цяло комбинацията грозен оголен бетон на някои от клетките, комбиниран с много гъсти храсталаци и бурени на другите и със ужасяващата смрад в постройките прави посещението на зоопарка в София едно не много приятно изживяване. Разбира се това се променя, ако посещението е с главна цел забавлението на някой малчуган, на тях това не им прави особено впечатление.

Освен негативните неща разбира се могат да кажат и някои хубави, има доста пейки и няколко беседки, които са на сянка. Относително чисто е сравнено със София, но може и по-добре да е. Има една чешмичка (доколкото видях аз), но може би трябва да са поне 5-6 из целия зоопарк.

Като цяло зоопарка изглежда все едно е застинал някъде и не е мръднал в последните 30 години. За съжаление не бих препоръчал на никой да го посещава, ако не е заради деца разбира се, просто няма какво да се изпусне. На управата на зоопарка бих препоръчал да кандидатсват за субсидия от европейски фондове, или поне за финансиране от столична община да може всичко това, което съществува в момента да се изравни със земята и да се построи модерна, красива и функционална зоологическа градина, ако ще после и 5 пъти по-скъп да е билета, мисля че това е правилния път.

* не знам по какви английско-немски причини използваме тази чуждица, а не казваме ‘Животински парк’

Archives

Между чалгата и Оксфорд от Евгений Дайнов

Позволявам си на цитирам тази статия на вестник 24 часа от 16-ти Август, защото много ме впечатли написаното. Неща, които отдавна си ги мисля, но не съм успял да ги изложа по един или друг начин.

Неотдавна в “24 часа” Иво Сиромахов предложи енергична защита на чалгата под заглавието “Политическите послания в попфолка”. Започва така: “Твърди се… че те (т.е. чалгаджиите) били прости и пеели глупости. Сякаш тези, които ги обвиняват, са завършили Оксфорд!”

Камъни в моята градина… Завършил съм Оксфорд на ниво и бакалавър, и магистър, че съм и преподавал там. И твърдя, че чалгизирането на нацията е част от онзи процес на развращаване на обществените нрави, който заедно с мутризацията и корупцията потопи България в блатото на Ориента точно когато трябваше да ставаме европейци.

Чалгата е визуалното, звуковото и дискурсивното въплъщение на простотията. Визуално, защото я практикуват дебели, мутроподобни мъже и напомпани със силикон жени, имитиращи приятелки на мутрите. Звуково, защото чалгата се намира на нивото на най-ниския знаменател на балканско-арабските музики, от които безсрамно краде. Дискурсивно, защото текстовете на чалгата ни съобщават няколко фундаментално прости неща: че няма нужда от грамотност, нито от почтеност, нито от работене; че животът е джунгла и човешкото същество е напълно безпомощно пред произвола на самците, изскачащи от храсталака.

Чалгата е простотия, а простотията е убиецът на цивилизацията. В продължение на хилядолетия човечеството е полагало огромни усилия, за да престане животът да бъде джунгла, за да може скромният, почтен и грамотен човек да просперира със собствените си усилия, а не – чрез подчинение на по-силен.

Не щеш ли – появява се чалгата и съобщава, че всичко това е лъжа. Убеждава хората, че цивилизацията е измишльотина. Те престават да вярват в нея – и тя престава да съществува. Изчезват доброто възпитание, грамотността, нагласата да се работи (т.е. да се получава ресурс, без да се краде) и елементарната учтивост. Чалгизираните хора общуват помежду си с грухтене, ръмжене и някое и друго междуметие. Силните започват да бият слабите, а слабите се подчиняват, защото инак ще бъдат бити.

Изкарайте колата си на пътя и веднага ще видите кой управлява нещата там. Мутрите управляват пътищата, макар техен собственик да е държавата – т.е. всички ние. А какво извира от отворените прозорци на мутренските джипове? “Духаш балони, буташ бакшиши.” Не, това не е Шестата симфония на Чайковски…

Инак Сиромахов е начетен човек и в статията му прозират типични черти на цивилизацията, като например хумор и ирония. Но ако хората му повярват и заживеят по правилата на чалгата, само след 10 г. самия него никой няма да го разбира. Защото няма да са останали хора, които да могат да четат, камо ли да отбират от хумор и ирония. И него също ще го бият самците на джунглата, защото грамотният ще е слабият.

Материала е взет от тук. Авторските права са на вестник 24 часа.

Archives

Шофьор на такси!

Да караш такси в България и по-конкретно в София е доста зле според потърпевшите, цената на километър трябва да е минимум 1.20 даже 1.50лв за да е рентабилна услугата и да могат шофьорите да изкарват достатъчно с 8 часови смени и да не са риск за пътниците. Принципно съм съгласен с исканията на таксиджиите и, че цена от 1.50 би им покрила всички евентуални разходи, но (винаги има едно “но”) какво биха предложили обратно като услуга?

Според мен правилния подход е да се види как и с какво може да се промени услугата, да се подобри качеството и след това да се мисли за цената. Нещата, които искам да видя аз като промени са:

  • Еднакви и нови коли за всяка от големите фирми. Добра идея е колите да са големи тип миниван по възможност със 7 места и по-голям багажник.
  • Да има задължителни курсове и обучение за кандидат шофьорите, които са минимум 6 месеца и освен шофьорски умения, познаване на улиците, да се развиват и малко култура и обноски, също е добре всички да говорят поне на средно ниво английски.
  • Да се промени като цяло обслужването и прекия контакт с клиентите, шофьорите да с униформи (абсолютно задължително) да няма гледки от вида на мокри потници и скъсани джапанки посред лято. Да не се слуша чалга (също абсолютно задължително), да не се пуши в колите (и това е задължително). Шофьорите да отварят вратите на клиентите си, да поемат багажите и да си чистят колата основно всеки ден и набързо след всеки клиент по възможност.
  • Да се спазват правилата за движение по пътищата и при нарушението им пътниците да имат възможност да сигнализират компетентните за това органи, като трябва да има разбира се и ефективност от тези мерки.
  • Колкото и да стане средната цена на километър, да има орган, който да ги регулира цените и те да не могат да варират с повече от 20% между разлижните компании и по този начин да се избегнат церберите, които ги има в момента с цени от 3 до 10лв на км.

Мисля, че като за начало това е достатъчно, да започнат големите фирми да го изпълняват, пък след това си мисля, че и самите пътници ще са склонни да плащат повече, ако получават качествена услуга. А дали това ще се случи скоро при нас, аз лично се съмнявам…

Archives

Как се строят офиси А клас?

Как най-бързо и евтино да се построят офиси А клас? Най-ефикасното решение е просто като се вземе стара масивна сграда в центъра, изкърти се всичко до носещи стени и после се префасонира. Такива сгради в София има много, така че може би скоро ще има бум на такова “строителство”.
Пресен пример с полиграфическия комбинат на бул. Цариградско шосе.

От това само след 1 година трябва да се “роди” луксозна бизнес сграда. Скоро ще се разбере дали ще е така.

Archives

Фиешан, или какво е да следваш модата безусловно!

Винаги са ми били интересни така наречените лайфстайлъри, които предизвикват в мен интерес и потрес и много силно желание да ги разбера, което рядко ми се случва. При модата, както и при много други неща границата м/у хубаво и кич е много тънка. Интересното е за хората, които носят разни дрехи без да се замислят просто защото е “фиешан”, комфорта и това да ти е удобно нямат никакво значение тука. Определено при такива хора има материал за няколко сериозно социологически проучвания и няколко дисертации по психология.
Няколко сезона подред най-вездесъщи бяха острите обувки, в женски и мъжки вариант, познати още като острилки, калмуци, чушки и пр. и достигащи във всякакви причудливи форми като цървулите на малкия мук, изглеждаще 5-6 номера по-големи и др. Този сезон тентенциите са към сандали като на римски легионери и завръщане на потурите.

Очаквам тенденциите за новия сезон, които ще са голям хит и ще се носят повсевместно. D&G ще пуснат дънки с интересни надписи отзад на кръста в стил татуировки. На най-куул моделите ще пише – “I’m a stupid bitch”, “I love to be fucked in the ass”, “Please fuck me harder” и др. След това тенденциите ще бъдат доразвити като се очаква подобни надписи да се появят на всякакъв тип дрехи, от чорапи и бельо до палтата. Също така е възможно да се появят и варианти на официални рокли от Версачи, когато някой иска да разчупи скучните официални събирания. Като цяло се очаква един доста интересен моден сезон.

Да живеят лайфстайлърите, които могат да поддържат всички малоумни нефункционални извращения на модните дизайнери!

Archives

Безопасност в планината

Едно скорошно малко злополучно събитие ме предизвика да напиша малко правила за всички начинаещи любители, които искат да ходят в планината, било то просто на разходка или за няколко седмични преходи.

Преди да се насочите към планината оставете проблемите и стреса в къщи, настройте се за приятно изкарване, подхождайте с уважение към планината, хората които срещате там и цялата заобикаляща природа!

  • Първо си направете туристическа застраховка, с която може да си гарантирате всякаква медицинска помощ в планината. При травми и евенатуално викане на екип на ПСС разходите могат бъдат доста солени. Примерна индивидуална планинска застраховка в Уника е от 4лв за 3 дни до 25лв за една година, нищожна сума спрямо главоболията, които може да спести.
  • Винаги се съобразявайте с времето и планинската обстановка. Едва ли някой иска да се намира на над 2000 метра при гръмотевична буря, или да се разхожда по някой улей при лавинна опасност.
  • Проучете добре маршрута по който искате да минете и евентуалните трудности, които може да има свързани с него. Трудно бихте измислили маршрут за който да няма информация в интернет или да няма тракове за GPS.
  • Използвайте добра екипировка! Въпреки, че може да се качите и зимата на Мусала по кецове и дънки примерно е по-добре винаги да имате добра екипировка. В това число влзиза всичко като се започне от дишащо бельо до GPS и лавинни сонди. От добрата екипировка може да зависи всичко от нормален комфорт до живота ви, когато сте в планината.

Ако човек подхожда с внимание, предвидливо и се информира добре, всичкият престой в планината, от лятна разходка, до зимни преходи може да бъде чудесен.