"Бетонни градини" или как българския туристически бранш се нокаутира сам!

Още като разбрах, че ще излъчват филма “Бетонни градини” по BTV за презастрояването във Слънчев Бряг ми стана много любопитно. Темата ме интересува доста и даже мислех да пиша по въпроса преди 2-3 години още (към края на 2009-та всичко е по-кошмарно), но нито имам добрия изказ и познания, нито ми остана време да събера материал, но си мислих да направя едно дълго писание подкрепено със снимков материал. Моята идея беше да го кръстя “Бетонни плантации”, а плантации, защото все едно има някаква страст да се “отглежда” бетона там, колко повече, толкова по-хубаво, май това е девиза на всички “бизнесмени” там. За това с нетърпение очаквах да видя филма на Генка Шикерова.
Очакванията ми се сбъднаха горе-долу на половината, филма се опитва да е безпристрастен и скрива все пак част от грозната действителност. Интересното в случая е писмото, което са получили в BTV, в което се реагира остро от повечето големи организации в туристическия бранш у нас. Мисля, че това беше върха на показността, че тези агенции се интересуват само от едно нещо и това е печалбата, колкото се може повече и колкото може по-скоро, нищо друго няма значение!

Искам тука да отправя няколко въпроса, които макар и да са като глас в пустиня, все пак ще ги споделя.

Обръщам се към всички председатели на туристически организации, тяхни членове и поддръжници, хората които са застанали зад това протестно писмо към BTV.
Някой от вас да се е разхождал скоро продължително време пеш през Слънчев бряг?
Да сте минавали през “курорта” в петък или събота вечер?
А да сте минавали през курорта пеш през централните улице в събота или неделя около 6 сутринта?
Мислите ли, че Слънчев Бряг прилича изобщо на “курорт” или това че е алкохолен, сексуален, нарко и престъпен център и събирателно място за всякаква деградирала младеж от Европа не ви притеснява, стига да носи пари и да има приходи за някои хора?
Какво става с хотелите, които имат запълване под 20% и, които със сигурност ще затворят след някоя година? Може би ще видим разрушен хотел, само и единствено за да се построи друг по-голям на негово място?
Не мислите ли, че е крайно време да има някакви регулации, да се спре абсолютно всякакво строителство в жалък опит да се спаси поне нещо от “курорта”?

Темата може да продължава така до безкрай, но резултата ще е пак един и същ. По интересното в случая е, че туристическия бранш се нокаутира сам и си нанесе сериозен удар, нещо което и 10 филма по темата не биха постигнали. Без да е излъчен филма, те вече протестираха и се оплакваха показвайки колко са жалки и колко надълбоко в раната бърка материала na BTV. Вместо да застанат зад телевизията, да кажат че са съгласни и абсолютно не приемат безумията в Слънчев Бряг, че биха се борили за промяна, те показаха абсолютно ясно, че значение има само печалбата. Нито мнението на хората, нито това че децата няма къде да отидат да си играят, нито реномето на България в чужбина. Докато от бетонните плантации може да се извлече полза, това е единственото, което е от значение.

Искам да благодаря на туристическия бранш в България, който се показа и се нокаутира публично по този начин, показвайки че в България няма да има нормален туризъм, нито морски, нито културен и исторически, нито планински, нито балнео, нито какъвто и да било, докато не си променим първо мисленето!

Posted in размисли и страсти, социални дейности, туризъм. RSS 2.0 feed.

7 Responses to "Бетонни градини" или как българския туристически бранш се нокаутира сам!

  1. Pingback: Благодаря на всички посетители!

  2. Pingback: “Бетонни градини” – продължението

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.