Протест 13.06.2012

Днес случайно или не като подарък за рождения ден на Бойко Борисов и срещу новия закон, който позволява почти безконтролен строеж в горите беше организиран  протест на Орлов мост в София.

Цялата организация, протече за по-малко от половин ден в социалните мрежи и на място се събрахме около 2000 души, което си е много за краткото време на организация.

Вярно е че протеста нямаше необходимото разрешение за провеждането му, ама иначе за какво се казва протест? Ако имаш разрешение и се разходиш по някоя улица си е по-скоро празнична манифестация.

Незаконен е интересна дума, когато почти всичко, което се върши от управниците в държавата е незаконно, когато се краде безконтролно, на фона на все по обедняващото население, когато се прокарват лобистки закони, да узаконят вече незаконни действия и когато престъпници като Цеко Минев са звезди и се снимат наред с известни спортисти, докато точат парите на данъкоплатците в собствените си джобове.

Господа управници и полицаи, вие също имате деца, може да се уредите добре с парички до девето коляно, но ще трябва да изгоните децата си от родината им, защото тук ще останат само едни бетонни пусти плантации, пантеони на алчността и глупостта.

Така както сте тръгнали горе и море в България ще са нещо, което ще се илюстрира само с картинки в уикипедия.

За самия протест и действията за „правоохранителните“ органи там нямам какво да кажа, затова ще пусна малко снимки докато все още имах батерия и едно клипче с телефона ми направено след това.

За съжаление не очаквах точно такова нещо да се случи вчера и рано рано останах без батерия на апарата, затова имам и един клип с телефона.

Повече снимки могат да бъдат видяни във фейсбук страницата ми.

Часът на Земята 2011

Тази година за на 26 март (събота) от 20:30 за 3ти пореден път България се присъединява към света за „Часът на Земята“. Continue reading →

От любов към живота

Предната ми публикация по темата предизвика дискусия и малко спорове за това реших да я махна. Не съм си променил позицията, но смятам че живота на жените е по-важен и ако може да се помогне на някой това е по-важно от личното мниние и различните гледни позиции… Continue reading →

Да спасим езерото Байкал

Като човек, който обича природа и се старае да се грижи за нея, беше логично при всички тези канали в нета да стигна и това да следвам Greenpeace по няколко различни канала. Намирам последната им кампания за доста важна и значима. Continue reading →

22 април – международен ден на Земята

Много бързо отмина една година от миналия 22 Април. Една година, в която земята може би е била малко повече пренебрегвана, за да компенсира сега незаслужено само в един ден. От „За да остане природа“ пак са се постарали да има интересни събития за всички, които се чувстват отговорни и обичат планетата си.

Continue reading →

В ритъма на "Зелени дни"

Месец април е посветен на зелените дни в София. Много инициативи, които имат за цел да запознаят хората с алтернативен и екологичен туризъм, био храни и разнообразие. В рамките на „Зелени дни“ имаше и фотоконкурс, в който аз участвах, а днес беше награждаването и откриването на изложбата. За съжаление не участвам в изложбата, явно не са ми харесали снимките, което не е такъв проблем, просто в селекцията имаше няколко странни и безумни изпълнения, но за това има организатори и жури те си решават. Мисля, че в случая е по-важна идеята, да се покаже природата на България, да се подтикнат хората да я обикалят, да я пазят и документират. Изложбата е в шатра пред Народния театър, като около нея има още няколко шатри с български био продукти, агенции за алтернативен туризъм и няколко природни парка. Определено е място, което е интересно да се посети, да се разгледа и да се поговори на място с хората.

Continue reading →

Не убивайте моята планета, моля ви!

Заглавието е взаимствано от втори епизод на култовия испански сериал „Синьо лято“, сериал който всички израснали през 80те години на 20ти век много добре познават. Сериите започнаха да се излъчват отново по БНТ1, като очевидно има голям интерес към прекрасните спомени от детските години, към които ни връща филма.

Моите спомени от детството свързани със сериала са – синьото море разбира се, веселото ежедневие на децата, разходките с колело ближейки сладолед и къщата-кораб на Чанкете. Днес обаче открих един доста по-дълбок и социален смисъл в иначе безгрижния детски сериал, нещо което не очаквах и много ме изненада.

Както се вижда и от заглавието на епизода – в „Не убивайте моята планета, моля ви!“ беше засегната екологичната тематика под формата на измряла риба от реката и стигнала до морето. Интересното в случая е, че филма е сниман през 1981 година, а в него се говори за гражданско самосъзнание и за проблемите от неспазването на правилата и неуважение към природата.

Провокирани от умрялата риба и замърсяването на морето, бандата хлапета се организира да проведе операция „чиста планета“ под формата на почистване на плажа. Нещо, което много ми напомня за акциите на екологичните организации в България по почистване на планини и морета. Нещо, коетo 30 години по-рано го виждаме в испански сериал. Много преди времето на мобилните телефони, електронната поща, Facebook и Twitter.

Мисля с интерес да догледам и останалите серии от Синьо лято за да мога да си припомня хубавите моменти от детството ми, а и очевидно за да науча нещо ново.

Серията може да се гледа във vbox7.com – част 1, част 2, част 3.

Да дадем надежда на децата в Хаити!

Със сигурност няма човек, който да не е разбрал за катастрофалното земестресение в Хаити, който да не е видял кадри по новините или видео в интернет.

Сега малко повече от 20 дена след земетресението, когато няма шансове да се извадят повече хора изпод руините, когато е приключила неотложната медицинска помощ, ми се иска да се огледаме за нещо друго. Голяма част от населението е без подслон, сами са и разчитат единствено на хуманитарната помощ. За да може да се съвземе Хаити и след време пак да е чудесна тропическа страна с веселите и усмихнати хора мисля, че е важно да дадем надежда на децата, шанс за един по-добър живот. Децата са бъдещето, бъдещето на всички нас!

За това искам да призова всеки да отдели от личните си средстава и да подкрепи инициативата на Уницеф „НАДЕЖДА ЗА ДЕЦАТА В ХАИТИ“. Да помогнем на децата да започнат да учат отново, да се усмихват и да виждат, че има някаква надежда за тяхното бъдеще. Мисля, че не е никаъв проблем за всеки от нас да отдели от личните си средстава, дори и 10лв да е пак е достатъчно, ако повече хора се присъединят.

Информация от Уницеф тук, директно дараване на средстава тук (от менюто Кауза изберете – „Помощ за децата в Хаити“).