Archives

Book Depository – добрият сайт за книги

Преди около 2-3 години, започнах по-сериозно да търся фотографска литература и поради естеството на българския пазар се насочих към литература на английски. Естествено първия логичен избор беше amazon.co.uk към който направих няколко поръчки за по над 100? всяка. Цените уж са добри, но като потвърдиш заявката и като ти сложат, ДДС, транспортни разходи (обикновено на повече от 1 пратка идват) и нещата вече не изглеждаха толкова добре. Около 150? в количката и после цялата сума идваше към 230-240?. Continue reading

Archives

Излезна WordPress 3.0!

Ето, че след известно време на разработка, множество подобрения и 3 кандидат издания, последната версия на най-популярната платформа за блогове вече е факт. Това мисля, че ще се превърне в ключовеа версия, която ще промени нагласата към WordPress и като цяло блога като платформа. Continue reading

Archives

Какво искат жените!

Благодарение на Иван, попаднах на едно забавно видео под формата на игра, какво искат повечето жени, как трудно се задоволяват и обикновено нещата не им стигат. Естествено това не важи за всички, но в днешно време, много голяма част от жените, а и от мъжете са станали абсолютно меркантилни и само това им е цел на живота, което е доста жалко.

Continue reading

Archives

"Бетонни градини" – продължението

След първоначалното излъчване на филма „Бетонни градини“ на Генка Шикерова и протеста от няколко български туристически организации, което съм описал тук се оказа, че има още развитие по темата. Вчера (02.12) националният борд по туризъм излезна с официално становище относно филма. От борда признават обективността на материал и уточняват – „Бордът намира за подходящо, конкретният случай, представен в Слънчев бряг, да бъде разгледан като възможност за предотвратяване на други подобни небалансирани модели за развитие в страната“. Чак бях изненадан от това изказване, но искам да поздравя борда, че застанаха мъжки и си признаха истината.

Още по-интересното обаче идва от гостуването на Благой Рагин, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация и Стефан Шарлопов, председател на Българския съюз по балнеология и СПА в Тази сутрин по БТВ. Значи тези хорица споделят, че филма казва истината, обаче не е хубаво да я казваме защото нищо не печелим така и само губи българския туризъм така. А аз мога да ги попитам така ли възпитават децата си, да лъжат и крият, да не споделят истината. Години наред всички си тъпкаха гушите с незаконните строежи в Слънчев Бряг, интересуваха ги само печалби, никой не мислеше за природа или туристите, само парите имаха значение. И какво излиза накрая, ние се налапвахме много години, ама сега вие на никой не казвайте, че Слънчев Бряг не струва. Тактиката със заряването на главата в земята като щраус явно е много удобна за българските хотелиери, само не знам те какво си мислят, че някой като дойде тука няма да ги забележи нещата, за които се говори във филма ли? Явно просто реалността от пияни скандинавски туристи ги устройва, стига да има приходи за тях.

Трудно ми е да измисля какво повече може да се каже по темата. Алчността и безсилието на хотелиерския и туристическия бизнес в България е показателна.

Ако на някой му е интересно може да види видеото от Тази Сутрин по БТВ тук.

Archives

Благодаря на всички посетители!

В последните 2 дена се случи нещо, което изобщо не съм го очаквал! Това, което написах за безумията в Слънчев Бряг (Бетонни градини), е било прочетено десетки пъти повече от средните посещения на ден в блога ми.

За това искам да благодаря на всички, които са го прочели и които са надникнали в профила ми. Няма значение дали хората са съгласни с мен или не, факта че филма на Генка Шикерова е разбунил духовете, търси се, коментира се е по-важен от всичко останало. Промяната започва с вдигане на шум, разбунване на духовете и обсъждане на проблемите!

А какво означава всичко това за мен и за блога ми искам да покажа със следната графика със статиските на посещенията.

blog_stats

Archives

Стратегия за културен туризъм в България

Доста интересна се оказва нашумялата и приета наскоро стратегия за развитие на културен туризъм в България. Като идея звучи много добре, ама на практика нещата не седят така. Ще е жалко, ако само това разбират под културен туризъм управляващите в момента и ако мислят, че само с една стратегия и разделяне на региони ще се решат всички проблеми.

Тук има една интересна статия във Дневник.

Новината в сайта на министерството на културата http://mc.government.bg/newsn.php?n=1655 и самата стратегия в .doc формат http://mc.government.bg/images/Resume%20-%20Cultural_tourism_new_version.doc

Отдолу са описани регионите, кои са заедно с малко пояснения. Повече информация може да се намери на горните връзки.

Райони за културен туризъм

1. Велика София

Включва столицата като град – домакин на артистични прояви, фестивали и изложения и с богато културно наследство. На запад районът обхваща територията до границите със Сърбия и Македония.

2. Долината на царете

между Стара планина и Средна гора, където има много значими паметници от тракийско време. Нуждае се от добро експониране на историческото и етнографското наследство, както и от съвременна инфраструктура и реклама.

3. Възрожденският град

е районът на Велико Търново, Габрово, Шипка, който може да привлича главно български туристи. Идеята е да се развият музеите, да се правят повече изложби, целта – туристите да правят по-дълги престои.

4. По бреговете на Дунава

Замисълът е да се използва голямата европейска река, около която да се организират събития с международно значения. Целта е посетителите да имат стимул да обикалят и градовете наоколо или да отсядат за почивка. Плевен и Русе са културните и административните центрове на района.

5. Каменно сърце

Името е избрано за Сливен и Стара Загора, а се залага на възможностите, които предлагат минералните извори. И тук се очакват главно български туристи.

6. Старите столици

Целта е Плиска, Преслав, Мадарският конник, който да се превърне в своеобразен център, и Шумен да привличат повече туристи и за по-дълго време.

7. По бреговете на Черно море

Идеята е да се разнообрази туристическият пазар и да се насърчават летовниците по морето да пътуват и из вътрешността на страната.

8. Странджа планина

Тук с голям потенциал е екологичният туризъм. Организирането на интересно събитие би могло да привлича посетители.

9. Мечът и кръстът

или археологическият комплекс Перперикон, който може да се превърне в център за културен и балнеологичен туризъм.

10. Пловдив и Римската империя

Център тук е Пловдив, като предложението е да се увеличат изложбите и събитията, които да са интересни за повече чуждестранни туристи.

11. Портата на Родопите

Акцентът тук е върху зимния туризъм заради курорта Пампорово, но центърът е Смолян и целта е да се представят спецификите на района.

12. Големите планини

Лидери в зимния туризъм остават курортите Боровец и Банско, но те могат да се използват и през другите сезони. Това може да стане с организиране на специални събития.

13. Вкаменената гора

включва Белоградчишките скали и е между Враца и Видин. Засега районът е с локално туристическо значение, но би могъл да привлече повече посетители при по-добра инфраструктура.

Archives

Между чалгата и Оксфорд от Евгений Дайнов

Позволявам си на цитирам тази статия на вестник 24 часа от 16-ти Август, защото много ме впечатли написаното. Неща, които отдавна си ги мисля, но не съм успял да ги изложа по един или друг начин.

Неотдавна в “24 часа” Иво Сиромахов предложи енергична защита на чалгата под заглавието “Политическите послания в попфолка”. Започва така: “Твърди се… че те (т.е. чалгаджиите) били прости и пеели глупости. Сякаш тези, които ги обвиняват, са завършили Оксфорд!”

Камъни в моята градина… Завършил съм Оксфорд на ниво и бакалавър, и магистър, че съм и преподавал там. И твърдя, че чалгизирането на нацията е част от онзи процес на развращаване на обществените нрави, който заедно с мутризацията и корупцията потопи България в блатото на Ориента точно когато трябваше да ставаме европейци.

Чалгата е визуалното, звуковото и дискурсивното въплъщение на простотията. Визуално, защото я практикуват дебели, мутроподобни мъже и напомпани със силикон жени, имитиращи приятелки на мутрите. Звуково, защото чалгата се намира на нивото на най-ниския знаменател на балканско-арабските музики, от които безсрамно краде. Дискурсивно, защото текстовете на чалгата ни съобщават няколко фундаментално прости неща: че няма нужда от грамотност, нито от почтеност, нито от работене; че животът е джунгла и човешкото същество е напълно безпомощно пред произвола на самците, изскачащи от храсталака.

Чалгата е простотия, а простотията е убиецът на цивилизацията. В продължение на хилядолетия човечеството е полагало огромни усилия, за да престане животът да бъде джунгла, за да може скромният, почтен и грамотен човек да просперира със собствените си усилия, а не – чрез подчинение на по-силен.

Не щеш ли – появява се чалгата и съобщава, че всичко това е лъжа. Убеждава хората, че цивилизацията е измишльотина. Те престават да вярват в нея – и тя престава да съществува. Изчезват доброто възпитание, грамотността, нагласата да се работи (т.е. да се получава ресурс, без да се краде) и елементарната учтивост. Чалгизираните хора общуват помежду си с грухтене, ръмжене и някое и друго междуметие. Силните започват да бият слабите, а слабите се подчиняват, защото инак ще бъдат бити.

Изкарайте колата си на пътя и веднага ще видите кой управлява нещата там. Мутрите управляват пътищата, макар техен собственик да е държавата – т.е. всички ние. А какво извира от отворените прозорци на мутренските джипове? “Духаш балони, буташ бакшиши.“ Не, това не е Шестата симфония на Чайковски…

Инак Сиромахов е начетен човек и в статията му прозират типични черти на цивилизацията, като например хумор и ирония. Но ако хората му повярват и заживеят по правилата на чалгата, само след 10 г. самия него никой няма да го разбира. Защото няма да са останали хора, които да могат да четат, камо ли да отбират от хумор и ирония. И него също ще го бият самците на джунглата, защото грамотният ще е слабият.

Материала е взет от тук. Авторските права са на вестник 24 часа.

Archives

Шофьор на такси!

Да караш такси в България и по-конкретно в София е доста зле според потърпевшите, цената на километър трябва да е минимум 1.20 даже 1.50лв за да е рентабилна услугата и да могат шофьорите да изкарват достатъчно с 8 часови смени и да не са риск за пътниците. Принципно съм съгласен с исканията на таксиджиите и, че цена от 1.50 би им покрила всички евентуални разходи, но (винаги има едно „но“) какво биха предложили обратно като услуга?

Според мен правилния подход е да се види как и с какво може да се промени услугата, да се подобри качеството и след това да се мисли за цената. Нещата, които искам да видя аз като промени са:

  • Еднакви и нови коли за всяка от големите фирми. Добра идея е колите да са големи тип миниван по възможност със 7 места и по-голям багажник.
  • Да има задължителни курсове и обучение за кандидат шофьорите, които са минимум 6 месеца и освен шофьорски умения, познаване на улиците, да се развиват и малко култура и обноски, също е добре всички да говорят поне на средно ниво английски.
  • Да се промени като цяло обслужването и прекия контакт с клиентите, шофьорите да с униформи (абсолютно задължително) да няма гледки от вида на мокри потници и скъсани джапанки посред лято. Да не се слуша чалга (също абсолютно задължително), да не се пуши в колите (и това е задължително). Шофьорите да отварят вратите на клиентите си, да поемат багажите и да си чистят колата основно всеки ден и набързо след всеки клиент по възможност.
  • Да се спазват правилата за движение по пътищата и при нарушението им пътниците да имат възможност да сигнализират компетентните за това органи, като трябва да има разбира се и ефективност от тези мерки.
  • Колкото и да стане средната цена на километър, да има орган, който да ги регулира цените и те да не могат да варират с повече от 20% между разлижните компании и по този начин да се избегнат церберите, които ги има в момента с цени от 3 до 10лв на км.

Мисля, че като за начало това е достатъчно, да започнат големите фирми да го изпълняват, пък след това си мисля, че и самите пътници ще са склонни да плащат повече, ако получават качествена услуга. А дали това ще се случи скоро при нас, аз лично се съмнявам…

Archives

Как се строят офиси А клас?

Как най-бързо и евтино да се построят офиси А клас? Най-ефикасното решение е просто като се вземе стара масивна сграда в центъра, изкърти се всичко до носещи стени и после се префасонира. Такива сгради в София има много, така че може би скоро ще има бум на такова „строителство“.
Пресен пример с полиграфическия комбинат на бул. Цариградско шосе.

От това само след 1 година трябва да се „роди“ луксозна бизнес сграда. Скоро ще се разбере дали ще е така.

Archives

Кучешки кошчета

От скоро в Борисовата градина са се появили кошчета, чиято цел е да събират фекалиите на кучетата, които се разхождат там. Дали някой вече ги е ползвал или дали ще ги ползва за в бъдеще незнам. Знам само че в монтирания към тях държач за найлонови торбички нямаше нищо още на втория ден, като не мисля че 100 собственици на кучета са опитали тази новост.
Пускам и една снимка как изглежда кошчето.