Cl!ck about it!

CL!CK ABOUT IT e световен фото конкурс организиран от Eвропейския център по журналистика. Темата е Водата и климатичните изменения и е своеобразно продължение на предния блог конкурс TH!NK ABOUT IT, който дори беше спечелен от наше момиче – Люси Сетиян.

Пиша това тук, защото и аз участвам в конкурса и бих се радвал ако ме подкрепите, обаче повече ми се иска да привлека вниманието към опазването на водните ресурси и намаляването на ефекта от климатичните промени. Много е хубаво да има такива конкурси, да разглеждаме снимки, да гласуваме, обаче голямата полза от този конкурс ще е, ако ни накара поне малко да се замислим. Водата е най-ценният ресурс на нашата планета и най-вероятно в рамките на един живот ще струва повече от златото. Continue reading →

Моята 2010 година

Тука няма да слагам снимки, да показвам нещо или да цитирам известни личности, просто искам да разкажа малко за мен и за случилите ми се неща през годината.

Изминаващата 2010-та година беше доста противоречива и изпълнена с промени за мен. Началото на годината започна добре с доста големи планове и очаквания, но от пролетта всичко взе да се сгромолясва стремглаво.

Най-важното за мен е, че успях да се опазя здрав и не съм загубил духа си. Сега трябваше да сме някъде из Нова Зеландия, но тъй като от месец април останах без постоянната си работа, намах тази възможност да заделя пари за там. От тогава се занимавам с някакви проекти като freelancer и се опитвам да наблягам повече на снимането, но за съжаление нещата там не се развиват така както би ми се искало на мен. Да се вини само кризата е леко тъпо, по-скоро хората у нас нямат културата да си плащат за снимки в повечето случаи, а това което мен ме интересува като фотография още по-малко. Мода, актова фотография и сватби са общо взето сферите, в които има повече търсене и плащане. А мен снимките на закрито и в студио не са ми хич интересни, като изключим може би интериорна и някаква продуктова фотография. Все пак това, което ми е на сърце си е природата и спортовете.

Макар и да имах повече свободно време през годината поради финансофи причини не можех да обикалям колкото искам, но все пак можеше да бъде и по-зле. Документирах нашето участие на неофициалното европейско първенство по маунтинборд в Сърбия и бях на една доста приятна екскурзия до Венеция. Успях да взема участие и в няколко тематични фотографски пленера, като един от тях беше в Гърция.

Общо взето плановете ми не се реализираха така както очаквах, но имах много време да си премисля какво искам и накъде да насоча усилията си занапред. За новата година ще насоча още повече усилия към фотографията и развието ми в тази сфера. Вече имам добри контакти с няколко фирми и организации и се надявам да можем да си сътрудничим добре занапред. Заявил съм и участие на няколко по-големи спортни събития, но да не изпреварвам нещата, когато станат аз с удоволствие ще пиша за тях.

Както имаше една реплика от филм – в момента съм на дъното, за това пътя от тук е все нагоре.

Желая много успехи на всички през новата година и сами си гонете мечтите, защото иначе няма кой!

Какво се случи в Гватемала?!

След последната тропическа буря в централна Америка стана нещо много странно и обезпокоително. В центъра на Гватемала сити се отвори огромна дупка (наистина огромна) със незнайна дълбочина. Прагматиците казаха, че е от подпочвени води издълбана, но не могат да ме убедят в тази теория изобщо! Continue reading →

Какво искат жените!

Благодарение на Иван, попаднах на едно забавно видео под формата на игра, какво искат повечето жени, как трудно се задоволяват и обикновено нещата не им стигат. Естествено това не важи за всички, но в днешно време, много голяма част от жените, а и от мъжете са станали абсолютно меркантилни и само това им е цел на живота, което е доста жалко.

Continue reading →

Не убивайте моята планета, моля ви!

Заглавието е взаимствано от втори епизод на култовия испански сериал „Синьо лято“, сериал който всички израснали през 80те години на 20ти век много добре познават. Сериите започнаха да се излъчват отново по БНТ1, като очевидно има голям интерес към прекрасните спомени от детските години, към които ни връща филма.

Моите спомени от детството свързани със сериала са – синьото море разбира се, веселото ежедневие на децата, разходките с колело ближейки сладолед и къщата-кораб на Чанкете. Днес обаче открих един доста по-дълбок и социален смисъл в иначе безгрижния детски сериал, нещо което не очаквах и много ме изненада.

Както се вижда и от заглавието на епизода – в „Не убивайте моята планета, моля ви!“ беше засегната екологичната тематика под формата на измряла риба от реката и стигнала до морето. Интересното в случая е, че филма е сниман през 1981 година, а в него се говори за гражданско самосъзнание и за проблемите от неспазването на правилата и неуважение към природата.

Провокирани от умрялата риба и замърсяването на морето, бандата хлапета се организира да проведе операция „чиста планета“ под формата на почистване на плажа. Нещо, което много ми напомня за акциите на екологичните организации в България по почистване на планини и морета. Нещо, коетo 30 години по-рано го виждаме в испански сериал. Много преди времето на мобилните телефони, електронната поща, Facebook и Twitter.

Мисля с интерес да догледам и останалите серии от Синьо лято за да мога да си припомня хубавите моменти от детството ми, а и очевидно за да науча нещо ново.

Серията може да се гледа във vbox7.com – част 1, част 2, част 3.

Зимна София част 2!

Като продължение на предишната ми публикация за обстановката в София, искам да покажа малко снимки от така неочаквано зимния 8-ми Февруари 2010. Явно колкото и късно да дойде зимата пак си е изненада, даже и снега който вали от неделя вечер пак изненадва всички в понеделник сутрин. Може би при едни солидни дела към софийска община за несвършена работа да има някаква промяна, но не съм оптимист.

Всеки може сам да реши за себе си как стоят нещата в София и прилича ли на европейска столица.

Continue reading →

Да дадем надежда на децата в Хаити!

Със сигурност няма човек, който да не е разбрал за катастрофалното земестресение в Хаити, който да не е видял кадри по новините или видео в интернет.

Сега малко повече от 20 дена след земетресението, когато няма шансове да се извадят повече хора изпод руините, когато е приключила неотложната медицинска помощ, ми се иска да се огледаме за нещо друго. Голяма част от населението е без подслон, сами са и разчитат единствено на хуманитарната помощ. За да може да се съвземе Хаити и след време пак да е чудесна тропическа страна с веселите и усмихнати хора мисля, че е важно да дадем надежда на децата, шанс за един по-добър живот. Децата са бъдещето, бъдещето на всички нас!

За това искам да призова всеки да отдели от личните си средстава и да подкрепи инициативата на Уницеф „НАДЕЖДА ЗА ДЕЦАТА В ХАИТИ“. Да помогнем на децата да започнат да учат отново, да се усмихват и да виждат, че има някаква надежда за тяхното бъдеще. Мисля, че не е никаъв проблем за всеки от нас да отдели от личните си средстава, дори и 10лв да е пак е достатъчно, ако повече хора се присъединят.

Информация от Уницеф тук, директно дараване на средстава тук (от менюто Кауза изберете – „Помощ за децата в Хаити“).

Протест – "Аз не съм терорист"

Днес се състоя протеста против проектозакона за електронните съобщения организиран от Зелените, Електронна граница и други над 38 организации. Пред парламента се бяха събрали около 300 души, за да изкажат несъгласието си да бъдат следени и подслушвани. Може би хората бяха малко за такова събитие, но поне не се стигна до репресии от страна на полицията, каквито имаше на миналогодишния януарски протест.

От управляващите се появи единствено зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков, а сред протестиращите бяха бившите управници Милен Велчев и Едвин Сугарев. Искането на организаторите беше да предадат на мин.председателя предложение за отмяна на проектозакона, но те не бяха приети в министерски съвет. От правителството са се съгласили принципно да отпадне искането за интерфейс към мобилните оператори и интернет доставчиците, но само това не е достатъчно, трябва да се отхвърли проектозакона и да се започне наново.

Едно от нещата, което ми направи впечатление, беше големия брой пенсионери, които протестират винаги каквото и да има, заради тежкия и често не много достоен живот, който водят. Може би също имаше и опити за политизиране на протеста с многото знамена на политически партии, но мисля че това е нормално за действителността в България.

Въпреки малкото хора присъстващи на протеста мисля, че важния извод е че няма да допуснем да бъдем тъпкани и да ни се нарушават конституционните права. Със сигурност протестите ще продължат в по-неформална форма в интернет и при нужда винаги знаем, че можем пак да излезнем пред народното събрание.

България не е Биг Брадър, 2010 не е 1984!

тук слагам и няколко снимки от протеста

Continue reading →